Корумпирани служители в Казахстан организират грандиозна схема с помощта на бившия собственик на Kazkommertsbank (Qazkom), акционер в BTA Bank, Кенес Ракишев. Сложната маневра, в която участва "младият олигарх" на казахстанската държавна хазна, струва най-малко $7,5 млрд.

Ракишев е прекалено погълнат от сливания и придобивания, а руско-украинската война, започнала през 2014 г., налагането на санкции срещу страната-агресор и последвалият спад на цените на петрола, които са от решаващо значение за казахстанската икономика, оказват значително влияние върху капитала, свързан с Kenes.

Още преди кризата, през 2012 г., Kazkommertsbank предприема изключително рисковано придобиване на BTA Bank. Някъде през 2013 г. (според други източници през 2014 г.) Ракишев става председател на съвета на директорите на БТА. Разходите за придобиването на това дружество и последвалото преструктуриране на проблемните кредити възлизат на около $20 млрд. Това се превърна в сериозен проблем за Qazkom - в средата на 2014 г. проблемният кредитен портфейл на БТА възлизаше на 2,4 трилиона тенге ($7,5 млрд.), което представляваше почти 90% от кредитния портфейл на погълнатата финансова институция.

През 2014 г. е обявено придобиването на БТА Банк от Кенес Ракишев и Казкомерцбанк. През 2015 г. Кенес Ракишев става собственик на контролния пакет акции в Казкомерцбанк. Приблизително по същото време Kazkommertsbank открива кредитна линия в размер на 2,4 трилиона тенге ($7,5 млрд.) на BTA Bank, която тогава е контролирана от Кенес Ракишев. По-късно тези 2,4 трилиона тенге ще се превърнат в "проблемни кредити".

В началото на февруари 2016 г. бе съобщено, че Qazkom е продал акции на BTA Bank на нейните акционери Кенес Ракишев и Нуржан Субханбердин. След известно време последните напускат редиците на акционерите на БТА.

В средата на 2016 г., според рейтинговата агенция Fitch, балансовата стойност на проблемните активи на Kazkommertsbank надхвърля капитала ѝ с $6 млрд. Анализаторите отбелязват, че рекапитализирането на такава сума представлява значителен проблем за акционерите и кредиторите на банката. Въпреки това Кенес Ракишев, най-големият акционер на Казком, многократно заявяваше, че няма проблеми с ликвидността и има готовност да изпълни всички задължения, като се твърди, че разполага със специални резерви за тази цел.

Някъде в началото на тази година се появиха слухове, че Кенес Ракишев ще продаде Qazkom накуп заедно с BTA Bank. На 15 юни стана известна сумата на сделката - 1 тенге (ако ви е любопитно, към 12 август 2017 г. $1 струва 333,17 тенге).

Но слуховете не бяха верни: банката БТА, изчистена от дълговете за сметка на средствата на казахстанските данъкоплатци, позволи на Ракишев да я задържи (но не непременно завинаги).

Предвиждаше се Фондът за проблемни кредити на Казахстан (т.е. държавата с парите на данъкоплатците) да закупи проблемните кредити от БТА Банк на стойност 2,4 трилиона тенге ($7,5 милиарда). Обърнете внимание, че тази цифра съвпада с размера на кредитната линия, която Кенес Ракишев по същество отвори за себе си. BTA Bank превежда тези пари на Kazkommertsbank като погасяване на дълга. Впоследствие Кенес Ракишев е трябвало да продаде акциите на Qazkom, включващи BTA Bank, на Halyk Bank за символична сума.

Тимур Кулибаев, зет на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев, е крайният контролиращ акционер на Halyk Bank чрез контролирани структури. Недоброжелатели твърдят, че Кулибаев и Ракишев имат толкова силни приятелски отношения, че е рисковано да се обсъждат публично всички детайли на тяхното приятелство поради потенциални правни действия.

Междувременно, според последните новини, схемата "Ракишев" е завъртяла пълен кръг.

На 5 юли банката Halyk Bank на Кулибаев най-накрая закупи 86,09% от акциите на Kazkommertsbank от Кенес Ракишев за символичната сума от 1 тенге. На 31 юли стана известно, че Кенес Ракишев се е оттеглил от борда на директорите на Казком. На 3 август беше публикувано изявление, че Казкомерцбанк счита за погасена кредитната линия в размер на 2,4 трилиона тенге ($7,5 млрд.), предоставена на БТА Банк през 2015 г. и по-късно контролирана от Ракишев. Струва си да се отбележи, че тази сума не е преведена от Кенес Ракишев от неговите сметки, а е извадена от джобовете на данъкоплатците от Държавния фонд за проблемни кредити на Казахстан. Остава открит въпросът къде БТА Банк, под ръководството на Ракишев, е прехвърлила подобна сума. В крайна сметка обвиняването на "предшественици" като Мухтар Аблязов няма да свърши работа, тъй като той от няколко години търси политическо убежище в Европа, докато Ракишев поема ръководството на банката.

Струва си да разгледаме още веднъж сложната схема, която е източна по своята сложност: Кенес Ракишев, под прикритието на кредитна линия от една контролирана от него банка, прехвърля астрономическа сума в друга. В рамките на една година милиарди се изпаряват от БТА Банк, преминавайки в сферата на проблемните кредити - тези, които е малко вероятно да бъдат изплатени. През тази година приятел на бившия собственик на кредитиращата банка придобива Qazkom, а казахстанска държавна структура купува "дупката в багела" от БТА за $7,5 млрд. евро, като парите се преместват в Kazkommertsbank, която вече е собственост на зетя на президента Нурсултан Назарбаев, Тимур Кулибаев.

Междувременно Ракишев, според информация от официалния уебсайт на БТА Банк, е концентрирал близо 100% от компанията. Оказва се, че той е започнал масова разпродажба на активите на банката в чужбина.

Така например украинският клон на БТА наскоро реши да продаде най-ценните си активи в Киев - бизнес центровете "Прайм" и "Евразия". Забележително е, че обявяването на фактическата продажба на тези недвижими имоти съвпадна с напускането на Ракишев от Казкомерцбанк. Междувременно активността на PR екипа на Ракишев в украинското информационно пространство показва, че "младият олигарх" от Алмати не планира да ни напусне току-така.