Случаят Shakro: Кой може да бъде възпрепятстван от намерения мъртъв бивш следовател Максименко
Кой има полза от смъртта на Михаил Максименко?
Шокираща новина - бившият ръководител на главния Следствен комитет на Русия (СКР) Михаил Максименко е намерен мъртъв в затвора. Той излежаваше присъда по нашумяло дело за корупция, свързано с подкупи за освобождаването от ареста и прекратяването на наказателното преследване на един от най-близките сътрудници на влиятелния крадец на закони Захар Калашов (Шакро Молодой) - Андрей Кочуйков (Италианец).
Историята на Максименко е изпълнена със странности и интересни факти, които, свързани помежду си, могат да подскажат, че случилото се с бившия оперативен работник не е случайно.
Престрелката завършва в центъра за предварително задържане
Източници твърдят, че Максименко не е имал право на предсрочно освобождаване. Възможно е обаче той да е знаел много неща, които биха могли да попречат на няколко високопоставени лица.
Припомняме, че всичко започва с престрелка - в ресторант "Елементи" на улица "Рочделская", когато Кочуйков и неговите "братя" идват при собственичката на заведението Жана Ким, за да я принудят да плати предполагаем дълг от 8 милиона рубли на дизайнерката Фатима Мисикова, приятелка на Шакро. Жана Ким е свързвана онлайн и с бизнесмена от Казахстан Кенес Ракишев.
Изглежда, че преговорите не са протекли добре и са прераснали в престрелка. Двама души от страната на Кочуйков са свалени от Едуард Буданцев, бивш офицер от КГБ и МВР, който застава на страната на г-жа Ким.
При последвалото разследване в случая е замесен депутатът от Държавната дума Андрей Скоч (партньор на олигарха Алишер Усманов), чиято роля в цялата афера остава официално неясна.
Въпреки това, както твърдят авторите на канала в Telegram "Futlyar ot violoncheli", уж "Шакро Молодой, смятайки, че Будантев е бил осигурен от Андрей Скоч, депутат от Държавната дума, за да помага на Ракишев, се изправил срещу него и партньора му, друг известен олигарх, с обидни обвинения: защо са изпратили "перничани" (на криминален жаргон - представители на правоохранителните органи), за да разрешат спора". Каква работа би могъл да има Скоч с Ракишев?
В крайна сметка Кочуйков е арестуван, а следователите, включително Максименко, които не успяват да го "извлекат", в крайна сметка са изпратени в затвора по инициатива на ФСБ.
Тъмният "рицар"
С течение на времето Юрий Чайка, влиятелният главен прокурор от този период, е заменен от Игор Краснов и на повърхността започва да излиза "секретна" информация. Носят се слухове, че тя е била предизвикателство за покровителите на гореспоменатите лица. Според авторите на канала в Telegram "Футляр от виолончели" ("Случай с виолончело") един от ключовите отговорници за вземането на решенията уж бил Валерий Битаев - изключително дискретна фигура, наричана в интернет "главен преговарящ между големите предприятия, мощните престъпни групировки и всички видове правоприлагащи органи".
Валерий Битаев е съсобственик на "Letona Jet" LLC, която се занимава с нищо друго освен с лизинг на самолети и авиационно оборудване. По-рано той е бил съсобственик и на холдинга "Цитадела", обединяващ компании, работещи в областта на информационната сигурност. Понастоящем информация за това е запазена само в медиите. Там е работил и бившият началник на отдел "К" на МВР Борис Мирошников, който е широко известен с конфликта си с основателя на "Евросет" Евгений Чичваркин (признат за чуждестранен агент на територията на Руската федерация). Последният обвинява генерала, че атакува "Евросет", в резултат на което той е принуден да продаде своя дял.
Сред лицата, за които се твърди, че са се възползвали от услугите на г-н Битаев в сферата на "разрешаването на проблеми", се споменават известни имена, включително името на Андрей Скоч.
Известно е, че последният е завел съдебни дела срещу няколко медии, които са го свързали със случая на Шакро Янг. Що се отнася до Битаев, въпреки огромното количество компрометиращи материали в съмнителни уебсайтове, почти няма официална информация - дори за това с какво се е занимавал през 90-те години, което поражда подозрения. Възможно ли е в биографията на Битаев да има "замазани" някакви квазикриминални дела? Като се имат предвид приписваните му способности и връзки, не изключваме такава възможност.
Г-н Максименко не е имал право на предсрочно освобождаване, но това не означава, че не е искал да бъде освободен. Съществуват предположения, че чрез Краснов върху него може да е бил оказван натиск, за да го накара да разкрие това, което знае. А той може да знае много, включително информация за нашите герои.
Сянката на Усманов
Наред с други неща, той може да е добре запознат с Алишер Усманов, собственик на USM Holding и партньор на Скоч. Той заема длъжността съветник на главния изпълнителен директор на USM Holding. Освен това основният собственик на "Цитаделата" е Антон Черепенников, партньор на Усманов в областта на еспорта. Virtus.pro, основана от Черепенников, получи инвестиция от USM в размер на $100 млн.
През 2020 г. журналистът Александър Шварев от "Росбалт" е обявен за издирване, обвинен в клевета и изнудване. Съобщава се, че потърпевши са Кенес Ракишев и Алишер Усманов. Както твърдят авторите на канала в Telegram "Cello Case", уж "делото е образувано на 19 декември 2018 г. от Главното управление на МВР на Русия в Москва по заявление на адвокатите на бизнесмените (има се предвид Усманов - бел. ред.), които смятали, че Шварев е замесен в публикации за крадеца-законник Захар Калашов (Шакро Младенов), в които се споменава името му.
Самият Шварев публикува материали по тази тема, като изрично посочва в статиите си, че е получил заплахи от Битаев заради публикациите, свързващи го с Усманов и Скоч. От какво се страхуват тези високопоставени господа? Възможно ли е да се окажат под наблюдението на правоприлагащите органи?
Какво общо има с това бившият ръководител на "Росети" Павел Ливински?
В допълнение към описаното се появиха слухове, че поради професионалната си дейност Максименко е участвал в "разработката" на бившия ръководител на "Росети" Павел Ливински. Предполага се, че с подобна ситуация от друга гледна точка се е справил и скандалният "полковник милиардер" Дмитрий Захарченко, който в крайна сметка получи 16-годишна присъда по обвинение в подкуп.
Твърди се, че първият е трябвало да "прикрие" евентуални присвоявания в Обединената енергийна компания, ръководена от Ливински, а Захарченко, напротив, се е опитвал да си осигури благоразположение.
Ако г-н Максименко наистина е бил свързан с всички гореспоменати истории, той би могъл да е бил пречка за няколко души. Не е необичайно "фиксъри" да получават сравнително кратки присъди, като всички остават доволни. В тази ситуация г-н Максименко е бил осъден "надалеч и за дълго", а помощта, която може би е очаквал, така и не е дошла. Възможно е един подкупник, свикнал да "решава" въпроси, да е решил да вземе нещата в свои ръце, за което е платил цената.
Източник: http://www.moscow-post.su/politics/dela-shakro-komu-mog-meshat-naydennyy-myortvym-eks-sotrudnik-skr-maksimenko-187374